Забележка: Насоящият материал предполага, че читателят е гледал „Шоуто на Труман“, като издава негови ключови сюжетни линии.

____

Концепцията е интересна, но, разбира се, такова нещо е невъзможно да се случи наистина“, коментира Джеймс Камерън за „Шоуто на Труман“ след неговата премиера през 1998. Година по-късно във Великобритания стартира Биг Брадър, а живеейки в България през 2010 мисля, че режисьорът на „Титаник“ и „Аватар“ не би могъл да греши повече.

Интересната концепция се състои в денонощно реалити шоу, чиито свят се върти около Труман, неподозиращ че е най-гледаната телевизионна звезда. Всичко в микрокосмоса на Труман е съвършено… и фалшиво. Едноетажната къща с двор, красивата любяща съпруга, разменените остроумия със съседите, приятелят от детинство, работата от 9 до 5. Животът на Труман е толкова изкусно режисиран, че до тридесетата си година той дори не се замисля за неговата изкуственост. Създателят на шоуто, Кристоф, предвижда, замисля и направлява всеки ход на Труман – преждевременното му раждане две седмици преди термина (първото раждане в ефир), кончината на баща му в буря(за което актьорът не е твърде щастлив), сватбата с младежката му любов(точно като на снимка в годишник), изповедта на най-добрия му приятел („Ако някой крие нещо, Труман, и аз го крия от теб.“). Да, животът на Труман е толкова идеално средностатистически, колкото и най-захаросаната холивудска мелодрама от петдесетте.

И именно заради неговата обединяваща средност широката аудитория отъждествява своите копнежи с неговите. Нещо повече, тя обвързва ежедневието си с неговото. Някои го гледат и докато спи. Просто така, за успокоение. Но освен това Шоуто и ги успива. Обсебвайки тяхното внимание и ежедневие, то избутва техните собствени грижи, забавления и мечти на заден план. Несгодите и успехите на Труман са техни крушения и катарзиси. Независимо от личните им преживявания, те канализират и сюблимират своите емоции чрез Шоуто. По този начин, идентифицирайки се с Труман, зрителите трансформират своите реални копнежи във виртуални чувства. Канализирайки ги, като съчувстват на неговите преживявания, те загърбват и се отдалечават от собствените си проблеми.

Изключителността на Труман обаче се изразява в осъзнаването на посредствеността около него. Той вижда как хората се въртят в кръг и как всяка негова стъпка е направлявана, или поне следена. Крайната решимост да излезе от цикъла и неимоверните усилия, които Труман полага в тази насока отразяват непримиримостта му с наложените от другиго ценности. В двубоя със своя Създател той печели театрално, хвърляйки хилядите зрители в неописуем екстаз. След което те просто превключват канала за да сюблимират своите емоции другаде.

Видян от този ъгъл, „Шоуто на Труман“ е почти пророческа творба. Няколко години по-късно воайоризмът и прехвърлянето на реални грижи във виртуалния свят на реалити програмите са вездесъщи. В холандско предаване наистина има раждане в ефир. Джеймс Камерън добродушно е забравил своите думи.

Тази тенденция, с традиционното за региона закъснение, не отминава и България. Започнала през, поправете ме ако греша, 2004 с премиерата на българския Биг Брадър и кулминираща в наши дни с откровени и недвусмислени freak shows, реалити културата постигна великолепен modus vivendi с чалгата в многобройните й проявления, включително политически.

Българинът, както и Труман, е ограничен. Независимо че тук не става въпрос за съвършено плакатно съществуване, оградено от купол, а за остатъци от квазиориенталската патриархална култура, съчетани с регионален провинциализъм, основните черти са същите. В последното десетилетие чалга културата установи своя безапелационен примат, почти митологизирайки своите храмове БИАД и Sin city. Съпротивата срещу това опошляване, доколкото я има, е пасивна и принадлежи на гласно малцинство, което е възприемано главно с насмешка. Резултатът от това е гротескния балкански, български еквивалент на американската мечта. Надали има нужда да споменавам, че тук не става дума за малка къща в предградията, щастливо семейство с три деца, сигурна работа, среден клас кола и спорт през уикенда. Българският Труман мечтае за голяма, тежка кола (по възможност черна, по възможност на стойност колкото апартамента, в който живее), ефектен, скъп телефон, който да констатира превъзходството на своя притежател с най-новия фолк хит; жени със силикон (в гърдите, устните или под ноктите – няма значение) и ярко боядисана коса. Ум царува, ум робува… Но излизайки от регионалната специфика и изкривявания, главната характеристика остава – ограничеността.

Този модел се налага изключително успешно от всякакви медии. Наистина, тук Шоуто не е едно, но всички заедно постигат общата цел – успиване на аудиторията. В просъница българският зрител наблюдава нискоинтелигентните участници в поредната къща, необузданите брътвежи на проф. Вучков, конспирационните теории на Сашо Диков, смехотворните новини на bTV, редицата сензационно-жълти сутрешни блокове, в които се изреждат жадни за внимание министри… О, да, българската телевизия успива поне толкова добре, колкото „Шоуто на Труман“.

Човекът, който обира плодовете на този полусън, е българският министър-председател. Да се твърди, че всичко това е негов замисъл би било твърде силно надценяване на качествата на генерала. Няма спор обаче, че той много точно улови тенденцията и се възползва по възможно най-добрия (за себе си) начин от нея. Провел една изключително агресивна медиина предизборна кампания срещу своите главни опоненти от БСП, Борисов постигна почти разгромна победа на вота. Ако неговата медиина акция бе спряла до там, би била дори достойна за възхищение. Плашещото в случая е, че Борисов управлява по същия начин, от и на екрана. Шумните акции на МВР стават с и за камери, като едногодишната практика показва, че те нямат съдебно покритие. Изказванията на премиера, имащи невъзможната цел във всеки конкретен случай да запазят неговата популярност, често вредят на държавния имидж(нека само си спомним лошия човешки материал, ежедневната промяна с ДДС-то и аферата с Ф1). Обикновеният, ограничен бъгарин за жалост не прозира тази тънка линия, като сюблимира своите негативни емоции чрез подобни моменти. Свалянето на бившия министър Николай Цонев на земята по време на ареста му например, както и запорирането на царските имоти от парламента, със сигурност ще костват много на България в Страсбург, но на момента стотици хиляди са изпитали невъздържана злорадост към тях, и без съмнение са отправили братски поздрав към премиера. Със своите улични поведение и маниер на управление Бойко Борисов се доказа като най-разпознаваемото лице на чалга-политиката.

Но дори обикновеният, ограничен българин има своя шанс. Ако осъзнае, че злорадството при изказванията на премиера е виртуално, а замразените доходи при стагфлация – реални, той ще излезе от своето изкуствено ограждение, казвайки „В случай, че не Ви видя, добър ден, добър вечер и лека нощ!“ пред урните. А може и просто да смени канала.

Advertisements