Министър Николай Младенов в свое скорошно изказване определи скандала „Уикилийкс“ като „11 септември на дипломацията“. Дали обаче сайтът, четен ежедневно от цял свят с жадно любопитство, е по-близко до революционен акт отколкото до терористичен?

Преди всичко трябва да отличим разкритията на Уикилийкс по техния характер. Поставянето на огромното количество изтекла информация под общ знаменател не е нито морално, нито практически обосновано.

От едната страна могат да се разграничат „военните дневници“ от войните в Афганистан и Ирак. Хронологично първи, оценката за тях трябва да бъде много по-еднозначна, отколкото за другите разкрития. Факт е, че по време на война основните човешки права остават на заден план, и безчинствата на американските войници в Изтока надали се отличават съществено от тези в кой да е друг конфликт. Войната вади на крещящ показ първичното и кръвожадното у човека, и, нека не се залъгваме, именно това е причината част от военните да са избрали своята професия. Това, което разкритията на Уикилийкс за тези конфликти доказват, е че всъщност американските военни части не се отличават от никои други по своите морални качества, като по този начин до голяма степен развенчава техните високо добродетелни заявки на тяхната външна политика в тези региони.

Ефектът от Уикилийкс в тази област е безспорно положителен както за американските войници, така и за цивилните американци. За първите Уикилийкс е червена лампа, която поне донякъде възпира техните първични желания, напомняйки им, че са на мисия, а не на чудовищно сафари. За цивилните ефектът е дори по-важен: разкритията показват, че те нямат моралното право да се възприемат като „добрите“ в тези конфликти, и че добрите намерения, с които те са оправдани, не срещат покритие в реалния живот. Количеството на информация е от съществено значение тук – ако бе изтекъл единичен подобен случай (както стана с наши военни във vbox), нямаше да има проблем за всички да се възмутят и да свалят някой медал от ревера на провинилия се. Тъй като изтичанията обаче са систематизирани и обемни, те доказват цялостното явление. Независимо кои са акторите във войната, тя е пагубна.

Съвсем не дотам еднозначен обаче е въпросът с публикуващите се ежедневно изтекли дипломатически грами(съобщения, депеши, телеграми). Именно това министър Младенов оприличи на терористичен акт срещу съществуващата дипломатическа система. На другия полюс са Джулиън Асанж и неговите поддръжници, които считат Уикилийкс за революция. Двете определения имат повече общо, отколкото изглежда на пръв поглед – и терористичните, и революционните актове са плод на отчаяни крайни действия, когато всички други средства за постигане на целта са се провалили. Често определението за един такъв акт варира полюсно в зависимост от това на коя страна на барикадата се намира определящият.

Мишената на Уикилийкс е очевидна – тайната дипломация. Въпреки че още в четиринадесетте точки на Удроу Уилсън през 1918 г. е прокламирана откритата дипломация, тя и до ден днешен остава добро пожелание. Независимо дали става дума за двустранни или многостранни отношения между съседи, съюзници, партньори или врагове; независимо дали говорим за Китай, САЩ, Русия или ЕС, решенията се вземат на високо равнище, а информацията, която достига до обществеността, особено при липсата на други документи освен комюникета, е оскъдна и разводнена. Нека само за пример посоча начина, по който бяха избрани Херман ван Ромпой и Катрин Аштън за техните ключови позиции – разговор по време на вечеря.

Логично е в развити и образовани общества като евроатлантическите гражданите да искат повече информация – все пак това право е заложено в техните конституции. Продължителното несъобразяване с това искане не оставя друг избор на хора като Асанж освен да се опитат да иницират промени в системата чрез подривни действия, каквото безспорно е Уикилийкс.

Самите грами не съобщават твърде шокираща информация. Освен не особено ласкавите изказвания за дадени лидери (все пак грифът смекчава куртоазията), надали някой в сферата е изненадан от разкритията. Очевидно е, че американската външна политика често е твърде двусмислена – нещо, което е в самата дефиниция на дипломацията и което всяка страна се стреми да прави. Съмнявам се, че дори и най-наивните не са знаели това. В случая отново е важно явлението, а не конкретните данни – в самата страна, прокламирала откритата дипломация като принцип, тя се оказва на светлинни години от нея.

Необходима ли е реформа в системата? При всички случаи тя трябва да се адаптира към дигиталната ера и информационното общество. Живеем в свят, в който нито цензура, нито firewall-и, нито непубликуване от страна на водещите издания могат да спрат информацията от достигане до желаещия я. В този смисъл почти смехотворния арест на Асанж е опит да се загаси горски пожар с одеяло. Независимо дали той бъде осъден за изнасилване, педофилия или канибализъм, това не би спряло явлението. Външнополитическите механизми на страните трябва да поемат отговорността да информират обществата по-обстойно за техните дейности, както и да ги убедят в правотата и далновидността на своите политики. Това не би било реализиране на принципа на открита дипломация, но би било крачка натам, при това възможна такава.

Нереформирането на системата и оставянето й в сегашното положение би създало нова концентрация на влияние. В свят, в който подобно количество поверителна информация би могла да изтече безвъзвратно за секунди, притежаващият я събира в себе си сериозни лостове на влияние. И ако досега Уикилийкс публикува всичко без видим уклон, то е твърде вероятно в бъдеще някой да се опита да извлече реални властови дивиденти от своята позиция. А това, както виждаме в страна, която е в подобна позиция с досиетата на ДС, е пагубно.

Разбира се, трябва да си дадем ясна сметка, че не би могло да има открита дипломация, ако всички главни актори не следват този принцип. Едностранна откритост на външната политика на дадена страна само би отслабила нейните позиции на международната сцена. Наистина, благочестиво и по християнски, но надали някой търси това. Всекиму е ясно, че в Китай или Русия вариант на Уикилийкс, както и неговите създатели, няма как да просъществуват. Не е реално да се смята, че подобни, до голяма степен еднолични, режими биха възприели откритата дипломация за свое кредо. И именно затова по-демократичните общества трябва да се съобразяват с международните реалности при формирането на външната си политика. Назряло е времето обаче нивото на информираност на техните граждани за него да се повиши, и именно за това е индикатор Уикилийкс. А пред България, като малка страна и част от ЕС, стои предизвикателството внимателно да следи и разчита тенденциите в международната политика и скоропостижно да се адаптира към тях.

Advertisements