Radiohead могат да правят каквото си поискат. И никога не правят очакваното. Никой не е смятал, че ще последват поп класиката The Bends с безкрайно претенциозния OK Computer; нито пък че той от своя страна ще бъде последван от революционния и извънземен Kid A. С In Rainbows те нанесоха съкрушителен удар на музикалната индустрия. Пускайки албума на своя уебсайт без определена цена (по усмотрение на слушателя), те доказаха, че посредниците между творците и феновете вече са ненужни. Нещо повече, така регистрираха и в пъти повече приходи отколкото при традиционната продажба на миналите им албуми. В последвалото In Rainbows турне направиха първото в историята на музиката безплатно концертно DVD. Противно на откровено дразнещите регулации на концерти да не се записва, Radiohead окуражиха чешките си фенове да заснемат техния концерт, след което да им пратят своите записи. След монтаж и съпоставяне със собствения им звук, концертното DVD се разпространява свободно в мрежата. Накратко, Radiohead имат свободата и визията да правят каквото си пожелаят. Дори да не издават сингли в последните 15 години. Извънземната им креативност оправдава огромния интерес към тях, а цяло поколение групи се изхранват от разводняването на техния звук. От Pink Floyd насам не е имало група, която да се радва на подобна популярност и универсално одобрение. Затова и очакванията към The King of Limbs са безмерно завишени.

С оповестяването на албума Radiohead отново успяха да изненадат всички. Съобщение на сайта им 5 (пет) дни преди неговото пускане и 4 (четири) преди премереното изтичане в уебпространството, отново липса на лейбъл (макар и при закованата цена от 6 лири) и физическо копие на грамофонна плоча, рекламирано като „първият албум-вестник“(което все още никой не знае какво значи).

Отначало The King of Limbs е така криптичен, както и своята обложка. Непосредствеността на In Rainbows е нещо, от което няма и помен, поне в първата половина на албума. Групата е решила да хвърли сламка на по-разглезените си фенове с последните три песни, които напомнят повече на вече утъпкана територия. Но може би именно те са нишката, от която може да се разплете тъканта на албума. С всяко следващо слушане той разкрива своите достойнства все повече, докато в крайна сметка вече споменатите Codex, Give Up the Ghost и Separator не изглеждат като отстъпление от авангарда на първите пет песни.

Звукът на The King of Limbs е по-синтетичен и електронен от всичко, което са правили досега. Няма звук, който да не е многократно обработен и синтезиран, напомняйки само бегло на своя първоизточник. Нещо повече, почти всички звуци, както и голяма част от вокалите са вкарани в loop машината. Така вече не само бийтът е цикличен и електронен, а и цялата музика на Radiohead. Тя обаче не е еднообразна и повтаряща се – loop-овете са аморфни и в постоянно движение. Това създава огромен детайл в техния звук, както и допринася за неговата абстрактност, отчужденост; дори извънземност. Нещо като съвременен музикален импресионизъм.

Оправдават ли Radiohead очакванията? Да. Те все още правят музиката на бъдещето. В своите 37 минути The King of Limbs може би не е скокът в новото десетилетие, който беше Kid A през 2000, но със сигурност е уверена крачка напред. През 2011 музиката на Radiohead e отчуждена, абстрактна и деконструктивна. Единствената възможна в отчужденото, абстрактно и деконструктивно информационно общество.

Advertisements