Стената. Стената между теб и другите. Стената между „наши“ и „ваши“. Стената, чиято първа тухла получи още в утробата. Чиито основи бяха услужливо поставени от твоите близки в ранните ти години. Която беше все още преодолимо препятствие в училище. За която приятелите ти щедро те даряваха с тухли за всеки рожден ден. Която доби завършен вид при първия отказ. Която те скриваше от чувствата на другите от този момент нататък. Която прикриваше изблиците на твоята тиха ярост. Която те приканваше да я сблъскваш с далеч по-нестабилните стени на другите, разрушавайки тях и всичко отвъд. Изнурителното катерене по която завършваше само с още по-тежко сгромолясване. Беглият поглед отвъд която бе само разочароващ изглед към всички други подобни. Отчаяният вик връз която се връщаше в кръгов ек. Опитите за преодоляване през чиито двойници завършваха с разстрел. Страхът от света отвъд която те караше до припадък да бягаш в кръг около нея. Безразличието от тази страна на която те правеше себепрезрителен и равнодушен към въпросите на съществуванието. Осъзнаването за същността на която те караше в безсънни нощи да се питаш кой я изгради. Стената, заради която ти получи най-страшната присъда – нейното разрушаване. Стената, която, съборена, ти даде изглед към цялата посредственост, от която се опитваше да се скриеш. Стената, която отново започна да строиш с тухлите от разрушеното. Стената.

 

Прекрасното съоръжение и безпроблемният комфорт. Боб Дилън и Джон Ленън преди концерта. Празната сцена и първите тухли отстрани. Прииждащият народ, напълнил залата. Въведението, препратка към Спартак. „Аз съм Спартак.“ Пиротехническото зрелище на In the Flesh. Круширалият в пламъци самолет в Стената. Морето от кръв и кадрите от Ирак. Историческата кукла на даскал. Детският хор, възпяващ неграмотността. Младият Уотърс, съпоставен с днешната си същност в Mother. Mother, should I trust the government? Отново шумно, екзалтирано no. Гълъбът, претърпял метаморфоза в изтребител. Падащите от него вместо бомби лога. Shell. McDonald’s. Mercedes. Смъртоносният двубой между мъжкото и женското, претворен в цветя. Изсушаването на мъжкото цвете. Бесният бяг на Стената, разрушаващ всичко по пътя си. Църкви. Хора. Празните пространства в Стената. Лъстта и последвалия разпад. Сълзи. Последните тухли до завършека. Край на първо действие.

 

Образите на загинали, прожектирани върху Стената в антракта. Нейният дистопичен вид, закриващ всички музиканти в Hey You. Малката стая, в която Уотърс осъзнава, че обаждането ще остане без отговор. Позабравената Вера Лин. Обвиненията за кражба от гладуващите в Ирак. Bring the Boys Back Home. Comfortably Numb. Сътворението на света. Слабоумните, излизащи за бира. Залез над Стоунхендж. Неофашизмът на Уотърс, неговите униформа и черни очила. Препратките към Рим и Германия. Летящият дистопичен глиган. iLead, iFollow, iBelieve, iProtect, iResist, iKill. Маршът на чуковете. Шизофреничния процес и безжалостната присъда. Разрушението. Бурните овации. Поклоните и светлината в края на тунела. Акустична, слънчева Outside the Wall. Свобода. Без бис. И Le Mystère des Voix Bulgares след края на концерта.

Advertisements