Образът остава дълго след като неговият първоизточник е избледнял в паметта на своите връстници и много след като самите те се превърнат в прах. Образът увековечава, а всичко останало около този, който е бил въплътен в него спокойно бива отмито от вятъра на времето. Разбира се, това не е вярно за всяко изображение, а само за съвършеното – това, което извадено от обстоятелствата на обграждащата го среда предизвиква еднакво силен отклик у бъдните поколения, виждащи в него собствените си стремежи.

Надали би се намерил по-блестящ пример за това от портретите на Адел Блок-Бауер. Повече от век след тяхното завършване, те не спират да удивляват ценителите на изкуството, независимо че нейният свят е отдавна погребан. Адел Блок-Бауер е увековечена в тях и съществува днес само чрез своите два съвършени образа.

Първият, завършен през 1907, заедно с „Целувката“, е широко смятан за шедьовърa на Климт от златния му период. Адел Блок-Бауер е изобразена в Климтовия Югендщил, като върху платното наред с маслените бои са вплетени и златни люспи. Виждаме бледите лице, шия, рамене и ръце на Блок-Бауер, около които е изградена главозамайваща мозайка от всевъзможни символи. В тях могат да се откроят роклята и наметалото й, както и части от фотьойл зад нея. Тригодишната работа на Климт върху платното е очевидна в невероятния детайл, който той е вложил във всяка част от своята композиция.

 

Пет години по-късно, той рисува втори портрет на Адел Блок-Бауер, твърде различен от първия. Като че ли само изражението на лицето ѝ със своите леко притворени устни, загатващи усмивка, и тежките ѝ меланхолни очи свързват двете творби. Тук Блок-Бауер е в центъра на композицията, стояща гордо изправена срещу съзерцаващия картината. Зад нея в няколко правоъгълника, напомнящи фрагменти от тапет, с широки импресионистични щрихи са изобразени бойни сцени, цветя и отражение във вода. Но те не са нищо повече от фон – Адел Блок-Бауер е едновременно пред и над тях.

Историческата личност Адел Блок-Бауер си отива през 1925, но нейните съвършени образи продължават своето съществуване – те имат свой собствен живот. Двете изображения претърпяват нацистки грабеж, национализация, правителствено решение за реституция и един изключително гръмък съдебен процес – Р Австрия с/у Алтман – преди да донесат деветцифрени суми на притежателя си и да бъдат окачени в Ню Йорк, където са и днес. Адел Блок-Бауер е преминала в безсмъртието.

До тези изводи стигнах след продължителни лутания в своята професия, пряко свързана с образите, тяхното възпроизвеждане и интерпретация. С отминаването на годините в мен се избистри усещането за собствената ми преходност и смъртност; почти първичен страх от сетнешното ми забвение. Ежедневно гледайки обезсмъртените лица бе неизбежно в мен постепенно да не се загнезди очевидната обсебваща идея: да създам съвършен образ на самия себе си.

Моят лик обаче е изграден от несъвършенства и дефекти. Гледайки се в огледалото мога съвсем хладно да преценя собствените си визуални недостатъци – носът ми застрашително изпъква пред всеки мой събеседник, като освен това е и килнат вляво; взорът ми не може да приеме общ за двете очи център; неестествено клепоух съм, а скулите ми са чест домакин на всевъзможни обриви. Никой от тези дефекти не изпъква гротескно, превръщайки лицето ми в карикатура; правейки ме противен за околните – аз съм просто едно незабележително несъвършено лице от тълпата, което минувачите несъзнателно забравят в мига, в който го съзрат. Но всички тези черти, претворени вярно в образа, биха го разделили от желаното съвършенство.

За мое щастие, съвременните технологии ми предоставят възможности, които не са били достъпни за старите майстори. Няма да се впускам в детайли относно месеците, прекарани в усъвършенстване на техники за отстраняване на визуални дефекти – необходимо е само да спомена, че добих уменията, необходими за техническото изпълнение на моята цел, и че ги упражних до съвършенство преди да започна нейното същинско изпълнение.

Технологията ми дава и друго предимство пред някогашните артисти – докато за тях е било нужно трескаво да търсят излагане на своите творби, което евентуално да доведе до тяхното познанство, аз имам възможността за секунди да изложа своя образ, и той да достигне мигновено до кръговете на моите познати и непознати. Нещо повече, изниквайки до всяко мое действие, той неминуемо бива свързван с мен самия; той ме измества от съзнанието на хората. Едва ли по-ефектен начин за моето увековечаване би могъл да бъде измислен.

За тази цел направих всичко по силите си физическите ми контакти и срещи с хора да бъдат сведени до минимум, обратнопропорционално на моята активност в мрежата. Когато моментът назрее и идеалният ми образ заеме своето място, триумфът ми ще бъде абсолютен – изображението ми навеки ще заеме полагащото му се място в единствената съвременна форма на галерия на хора и душѝ, а моите несъвършенства бързо ще бъдат забравени. То ще бъде вечен кадър на моята съвършена същност, с която ще бъда запомнен от посетителите на виртуалния музей. Какво значение ще имат тогава клепналите ми уши или кривите ми поглед и нос?

Какво значение имаше твоята бенка, Адел Блок-Бауер, след като Климт реши да я прескочи в своето изображение? Модата на бароковите белези вече бе отминала, защо той трябваше да увековечи нещо, което би направило образа ти несъвършен? Малкото петънце под дясната страна на плътните ти леко разтворени устни, защо то не бе пренесено на платното? И след като твоите дефекти бяха забравени, Адел Блок-Бауер, какъв е смисълът моите да бъдат обезсмъртени?

Коя си ти, Адел Блок-Бауер? Някой помни ли нещо за теб освен бележките под линия със ситен шрифт в дебелите книги за изкуство? Имат ли някакво значение днес твоите славен салон и пищни балове, събиращи цвета на артистична Виена? Някой изпитва ли съжаление, че не си била допусната в университет заради своя пол, или възхищение, че въпреки това си се образовала толкова добре, колкото височайшите си гости? Знаем ли нещо за теб, за теб самата, което не е изящно изографисано в символите на твоята рокля? С това ли искаше да се запомниш, Адел Блок-Бауер?

Знаеше ли, че образът ти щеше да предизвика скандал; че можеше да се превърне в един от символите на изкупление след нациското поругание на изкуството в Европа? Как щеше да се почувстваш, ако беше видяла своята далечна племенница да съди твоята държава и да опропасти възможността за този бляскав триумф? Смяташ ли, че 135 милиона долара е подходяща цена за това или просто го отдаваш на алчността на далечната си наследница?

***

Вече преминал през необходимите приготовления, пристъпих към същинското изпълнение на своя замисъл. Подготвих фона до най-неуловимия детайл; внимателно прецених всички ъгли и източници на светлина, баланса на цветовете, както и пропорциите в кадъра. С минутно спокойствие поставих уреда върху триножника и бавно пристъпих срещу обектива. След секунди чух тихо прищракване.

Това, разбира се, бе само началото на сътворението на Образа. Последващите го усилия бяха педантично щателни и болезнено времеемки. Макар за лаика да изглежда, като че ли дадено изображение е готово за показ след като са премахнати неговите червени очи и е добавен шаблонен филтър, моята задача бе много по-сложна и отговорна. Всяка точица трябваше да добие желания вид; нищо, дори пренебрежимо малкия невидим за простото око детайл, не трябваше да ме раздели от окончателния ми замисъл. Така, запасен с безгранично търпение и съсредоточено целеустремение, започнах преобразяването на своя лик.

Едва седмица по-късно обаче срещнах непредвидена трудност – когато се събудих, лицето – физическото ми лице – пареше с остра болка в скулите. Поглеждайки в огледалото не можах да сдържа слабия си вик на уплах – по скулите си имах ивици от тъмни петна, приличащи на стари белези от тежки изгаряния. Сподавяйки болката доколкото ми бе възможно, извиках такси и потърсих помощ от лекар. Бях подложен на дълга серия от всевъзможни тестове и изследвания, от които така и не дочаках резултата. По-важното за мен бе, че лекарят ми изписа ефективни болкоуспокояващи, с които се запасих в изобилие. Те ми позволиха да се абстрахирам от моментната си физическа неволя и да продължа работата по своя замисъл.

Ти беше еврейка, Адел Блок-Бауер. И е по-добре за теб, че остана жива само чрез своя образ преди погрома върху твоя народ. Ти може би прочете за възхода на един плешив журналист към властта в Италия, и може би чу за методите на неговите черни ризи, но това не притесни салона ти. Ти не видя въздигането на неговия гротесков австрийски събрат в Германия, нито прочете неговата библия на омразата. Ти не изпита въодушевлението от Аншлуса, страха от войната. Ти, Адел Блок-Бауер, бе пощадена от ужаса на окончателното решение и чудовищните лагери. Ти не видя как виновните за това за една нощ смениха своята принадлежност, нито омаловажителните присъди на процесите, и по-късно помилванията.

Твоите образи, Адел Блок-Бауер, както и цялото имущество на съпруга ти, също евреин, бе отнето, а той умря като просяк в Швейцария. Той, който бе най-големият търговец на захарна тръстика в Австро-Унгария. Знаеш ли как достигаше стоката, която направи цялото ти състояние, Адел Блок-Бауер? Даваше ли си сметка за експлоатацията, на която бяха подложени хилядите негри, чиято единствена перспектива бе да отглеждат и берат това ненавистно растение до края на дните си? Мислеше ли за черните им тела, които се превиваха в пот под прежурящото африканско слънце, докато техните господари садистично следяха с камшик кой не е изпълнил своята квота?

И нима твоят народ не преживя същото през войната, Адел Блок-Бауер? Не беше ли съпругът ти щастливец, че успя да избяга в Швейцария, не са ли твоите наследници щастливци, че прекосиха Океана и достигнаха Съединените американски щати? Какво остана от света ти, Адел Блок-Бауер? Единствено твоят съвършен Образ.

***

Не дочаках резултатите от изследванията защото достатъчно скоро сам установих причината за странното си заболяване. След изнурителна целодневна работа върху образа на ушите ми, продължила до късно през нощта, не ми направи впечатление колко тихо бе всичко в този час. Не обърнах внимание и когато изпуснах часовниковата аларма сутринта. Но когато в един от пристъпите на гняв, съпътстващи подобна внимателна работа, рязко ударих по масата, откритието ме осени: бях изгубил своя слух. Не можех да чувам, защото бях отстранил несъвършенствата на ушите си от образа. Имах белези, защото го бях изчистил от поредния обрив по скулите си. Всеки премахнат дефект на образа означаваше разпад на физическата ми тъкан.

Първоначално това откритие силно ме смути. За изпълнението на моя план бях понесъл много лишения и бях предвидил всички възможни усложнения и трудности, но това бе отвъд всичко, което можех да си представя. Фактът, че всеки съвършен пиксел значеше дезинтеграцията на своя първоизточник, бе ужасяващ дори за долнопробен кървав научнофантастичен филм.

Как умря, Адел Блок-Бауер? Не значеше ли всеки щрих с четката на Климт частица от теб, която бавно отмира? Не даде ли живота си за да бъдеш увековечена на двете негови платна, от които и днес гледаш своите поклонници – такива, каквито никога не би имала в този век ако не бе пренесла своето съществувание в изображение? И не бе ли всяка златна люспа, докосваща картината, малко зрънце раково образувание, което бавно те мореше и гнетеше до нейния завършек, тогава, когато плътта ти бе изгнила, а платното блестеше? Климт осъзна ли това бавно преливане на живот от тъканта на твоето тяло в материята на неговото платно? Или бе дотолкова вглъбен и неосъзнаващ средата около себе си, че всичко, което имаше значение за него, бе да изпие очарованието ти с космите на своята четка?

Бележките за теб ми казват, че си умряла от туберкулоза, но верни ли са те? Кой помни това, какво значи това, освен мастило върху стара, пожълтяла хартия? И годината 1925, тринадесет след втория ти портрет, възможно ли е да си продължила да дишаш толкова време след неговия завършек? Ти не издъхна когато Климт сложи своя подпис върху златния си шедьовър – той бе оставил още живот в теб; възможно ли бе той да не бе изпил всичката ти прелест и втория път? Щеше ли той да завърши своя триптих, Адел Блок-Бауер, или всичко това е невнимателна грешка при набирането на текста?

***

Вероятно подсъзнателно и преди съзнавах, че съвършенството и увековечаването имат своята цена – за такава смятах доброволното си отшелничество и продължаване само на виртуалното си съществуване. Но получавайки истинската сметка, нима можех да се откажа когато бях толкова близо? Трябваше ли да забравя всичко, да се предам на болнично лечение и да се надявам, че ще оздравея; че тези отвратителни белези ще се стопят тъй бързо, както се бяха появили? Наистина ли съм смятал, че бих могъл да имам реален живот на умерено щастие след постигането на целта си? Или бе толкова трудна мисълта, че ще трябва да пренеса живота си в своя образ, обречен вечно да възхищава и витае във виртуалния въртоп?

Постепенно тези въпроси се сведоха до простата дилема: реална преходност или виртуално безсмъртие. Наистина, не бях първият, изправен пред подобен избор, и бе глупост от моя страна да не съзра необходимото по-рано. Цената на безсмъртието винаги е била смъртта. Колкото повече обмислях своите бъдещи действия, толкова повече болката се усилваше и бях принуден да вземам по-големи дози от предписаните ми болкоуспокояващи. Това помрачава моите останали възприятия, но в пълна бистрота на своя разсъдък взех решението да продължа.

Защо той те нарисува два пъти, Адел Блок-Бауер, знаеше ли, че ти си единствената, която се бе радвала на такова внимание? Наистина ли бе приятел на съпруга ти, Адел Блок-Бауер? Възможно ли бе този ангел-трон на изкуството, той, който се ражда веднъж на столетие, да дружи с търговец на захарна тръстика? Нима нямаше да се намери друг също толкова заможен ценител, който да му поръча и плати портрет на своята съпруга? Колко години продължи това, Адел Блок-Бауер?

Защо той те изобрази в злато, Адел Блок-Бауер? Дали само заради стилистичното единство с другите си картини от периода всичко около твоя съблазнителен лик, твоите бледи рамене и крехки ръце изригва в зашеметяваща бляскава арабеска от символи? Защо гръдта ти е обвита в триъгълници, Адел Блок-Бауер? Защо роклята ти е изтъкана от жадните, дръзки очи, които правят контакт с всеки, застанал срещу теб? Защо разтваряш своите устни, Адел Блок-Бауер? Те докосваха ли се до стария, перверзен скандалджия, докато съпругът ти се радваше, че е поръчал твоя портрет? Сподели ли постелята си с него, Адел Блок-Бауер? Удовлетвори ли фройдисткия му копнеж, преди дори той да бъде дефиниран? Но какво значение има това, ти завинаги ще бъдеш свързана с Климт; неговия подпис в долния десен ъгъл.

***

Болката е почти непоносима, но колко близко съм до своята цел! Баснословните количества от предписаните ми опиати вече не могат да сдържат физическите ми усещания и да ме държат в съзнание, но ми дават поглед за неща, които никога не бих съзрял трезв. Образът ми никога не би бил толкова съвършен и прекрасен без подобренията, които направих в последните дни. Виждам и портретите на Адел Блок-Бауер различно. Опѝт ли бе Климт когато го сътвори, или просто влюбен? Какво значение, и двамата живеят само чрез образите.

Моят е почти готов. Остава да нанеса последната корекция – тази върху своите очи. Знам, че зрението ми ще ме напусне след това, затова и съм направил система, която автоматично да прехвърли готовия Образ във виртуалното, завършвайки моя замисъл. От този момент ме делят едва минути. Знам какво ще бъде и моето последно действие – за сетен път ще погледна своето белязано, деформирано лице в огледалото, след което ще отстраня последното несъвършенство.

Advertisements