Ситуацията бе абсурдна. Студентът бе взел всички свои изпити, бе преминал през политическите Сцили и правните Харибди в словесни схватки и писмени престрелки, при това с приличен успех и само едно моментно крушение в първи курс, и се бе устремил бодро към своя държавен изпит. Но когато отиде да потвърди своето явяване, административната служителка декларативно отсече, че той не би могъл да се яви на държавен изпит, тъй като има останал семестриален такъв. С повдигнати вежди от недоумение, студентът не можа да се опомни за няколко секунди, което накара служителката да повтори, че имал невзет изпит. По френски.

Това бързо избистри картината – разбира се, той не бе стъпвал на занятие по френски, но не в това бе въпросът. В първи курс бе отишъл няколко пъти, бе се отчаял от начина, по който занятията прочитаха, и бе забравил за тях. Но след това преподавателката по френски, позната на всички просто като Клер, машинално бе внесла отлична оценка в неговата графа, наред с тези на всички останали. Същият необясним феномен се повтори във втори и трети курс, когато той въобще дори не беше виждал Клер, освен по коридорите на Университета, в гръб. Затова и дори не бе допускал, че съществува каквато и да била вероятност тя да пропусне неговата фамилия при табличния подпис. Но явно такава имаше. И той не можеше да се яви на държавен изпит.

Четирите години безжалостна борба с бюрократичната администрация обаче го бяха отракали. Затова той подходи с вариация на дежурния въпрос към всеки държавен служител, бил той катаджия, чиновник, или, както в случая, администратор:

– Какво бих могъл да направя в случая? – придружен с разгърната длан върху масата, остър поглед право в очите и леко повдигане на вежди. Служителката, смутена от ситуацията и явно мислеща само как по-бързо да се отърве от поредното неразбрало пишлеме в кабинета ѝ, отвърна, забравяйки за учтивата форма:

– Виж сега, ето ти един индивидуален протокол, ще ти го подпечатам, ето ти и телефона на Клер, звънни ѝ, разберете се. Повече от това не мога да направя!

Студентът за момент се замисли колко вътрешни наредби нарушава в момента без да се притесни особено, взе протокола и листчето с телефона, благодари, и излезе. Докато набираше номера, си помисли колко глупаво от негова страна би било да не може да се яви на държавен изпит, за който вече бе почнал да чете, точно заради френския. Не заради някой от тежките, двусеместриални изпити, не заради гражданското право, нито заради безбройните политически теории, а заради френския. Френския, който той знаеше на прилично ниво, но просто не бе ходил, защото разчиташе на щастливата случайност от предишни години. Той помисли как би изгубил цяла година, ако просто Клер не си вдигнеше телефона, или не бе в София.

Но тя вдигна, и беше в София. Покани го да отиде у тях, където впрочем често провеждаше часовете си, тъй като не ѝ се изминаваха онези няколкостотин метра до Университета. Третата пресечка, блок еди–кой–си, ляво стълбище, шести, последен етаж, вратата вляво. Да заповяда след десет минути.

Успокоен, че в крайна сметка нещата най–вероятно ще се уредят, студентът с равна походка се запъти към указаната кооперация. Тъй като нямаше асансьор, той бавно изкачи сто и двадесетте стълби до шестия етаж, след което натисна звънеца веднъж, кратко. Отвори му застрашителната по пропорции Клер с ролки и пеньоар.

Никой от студентите ѝ не можеше да каже със сигурност каквото и да било за нея. В своите часове тя преплиташе истината и фантазията в историите си толкова често, че нямаше каквото и да било съгласие в студентските среди дори за най–основните факти. За нея се говореше че е завършила Сорбоната и че нямаше висше образование; че е родена в Париж, на Ривиерата, Алжир или някой забравен от Бога френски остров; че е дъщеря на бивш посланик във Франция и че е била любовница на такъв; че е развеждана три, четири или шест пъти.

На външен вид бе много трудно да се определят точно годините на Клер. Тя имаше вид на застаряваща и прогресивно наедряваща жена, чиито буен предишен живот взима обратно своите кредити с всяка стотинка от сложната лихва, затова и можеше да бъде както на четиридесет и три, така и на шестдесет и осем. Никога не пропускаше да сложи по френски маниер пластове грим върху лицето си, което не я подмладяваше, а просто оцветяваше лицето ѝ в друг, неестествен за човешкия род отенък. Беше страстен пушач, и неведнъж бе стряскала своите студенти, като запалваше цигара по време на час. Макар да не си позволяваше същото и с алкохола, той никога не бе твърде далеч.

Именно тази Клер в процес на събуждане и моделиране се изправи пред студента, който за секунда се сепна – все пак не я бе виждал от години, още повече в подобно състояние. Той обаче бързо се опомни и обясни ситуацията си с неправдоподобно извинение за стаж и пътуване в чужбина, които са му били попречили да посещава нейните часове. Без да дава знак, че е чула това, което каза, тя го покани да седне в хола.

Стаята бе мебелирана с луксозна мебел отпреди тридесет години, и със сигурност можеше само да спечели от подреждане и избърсване на праха. Книги с различен размер и възраст и на различни езици, бяха захвърлени навсякъде – по масите, пода, шкафовете, и върху старомодния български телевизор.

Клер седна във фотьойла срещу студента и лаконично го попита:

– Знаеш ли френски?

– Оправям се. – отвърна той, като си помисли че бутафорната формалност ще свърши дотук, тя ще разпише протокола, и ще сложи край на историята.

– Ами хайде, говори. – неразбиращият поглед срещу ѝ я подкани да обясни, – Хайде, нали трябва да те изпитам, говори на френски!

Студентът бързо се опомни, и почна бавно да сглабя изречения на този език, съдържащи всяко клише, за което можеше да се сети – поне можеше да му зададе тема, или въпрос! След по-малко от минута обаче Клер изненадващо стана и се запъти към една от другите стаи с окуражаващото „Продължавай, продължавай, слушам те“. Студентът повиши глас, за да може да го чува, и видя как тя с мъка отваря горен шкаф, изваждайки някакъв съд оттам, след което го изплакна на мивката. Когато се върна, видя, че това са две малки, тумбести чаши, каквито родителите му имаха, но никога не ползваха, което обвиваше в мистерия тяхното предназначение. Клер извади зелена бутилка без етикет, като наля щедра доза в чашата от нейната страна, и значително по-малка в тази на студента.

– За теб – студентска доза! – гръмко каза тя, прекъсвайки френската тирада, след което по-сериозно добави, – Френски коняк, домашен. Докара ми го един приятел от Дордонь (Dordogne).

Студентът физически усети разграничението между g и n, което Клер направи, и му се стори изумително как тя удължи всеки типично френски звук в думата без да се задави. „Я коняк от Дордонь, я джибри от Дордонево“, помисли си той когато поднесе стъкления съд до носа си и го облъхна остра миризма на винен дестилат. От учтивост нямаше как да откаже тоста, така че просто каза „Наздраве!“ и преглътна. Алкохолът изведнъж изгори гърлото му – това беше много по-силно от ракията на дядо му, значи доста над петдесет градуса!

Когато обърна поглед към Клер, видя, че тя беше пресушила свойта чаша на екс без да дава видими признаци на смут, и вече пълнеше втора. След като си наля, отново се обърна към студента.

– На разговор, с малко щедрост, мога да ти пиша три. Да видим как си на превод. – студентът не знаеше до каква степен тя е сериозна в този момент, затова просто изчака. – Как ще кажеш на френски „Забърсах две повлекани от площада, с които палувах пошло“? – той нямаше време да възвърне дар слово след този удар преди тя да добави, – Като запазиш алитерацията.

Студентът запази мълчание за няколко секунди, очаквайки тя да избухне в смях от несполучливата си шега. Това обаче не се случваше – Клер седеше сериозно срещу него, подканвайки го да започне превода. Той се опита да сглоби някаква подобна фраза наум, но безуспешно – знаеше популярните мръсни думи, но нищо толкова нюансирано и деликатно колкото „повлекана“, „палувам“ и „пошло“; още по–малко пък достатъчно синоними на тези думи, че да алитерира. След плахото признание, че не може да преведе изречението, Клер стана, незнайно откъде извади голям бял лист хартия и химикал, и почна да пише с разкривен почерк.

За всяка от думите тя казваше по дузина синоними, като бавно и отчетливо разграничаваше тънкостите на техните значения и нюанси. Впускаше се в дълги етимологични бележки за произхода на думите; вкарваше ги в контекст и правеше груби шеги с тях. Излизаше и извън рамките на изречението за превод, като заливаше студента с всевъзможните значения на редица цинизми, като посочваше в кой регион се използват и за колко груби се считат. След около половин час, в който той бе залят от толкова словесна мръсотия, колкото не бе чул в американските филми по телевизията в последните няколко месеца, той бе безмълвен. Своеобразната мръснишка лекция бе изнасилила и малкото останало от детето в него, грубо и докато спи.

Докато чакаше студента да се опомни, Клер извади омачкана кутия сръбски цигари без бандерол от пеньоара си, драсна клечка кибрит, и запали една, издишвайки дима през носа си.

– Щом понесе това, май ще се оправиш във Франция. Дай си протокола и студентската книжка. Отличен. – Слисан, студентът ги подаде, тя ги разписа с размах, и ги подхвърли обратно. Той леко се размърда и бавно се запъти към вратата, все още останал без думи. На входната врата ѝ благодари, но преди да успее да се обърне и да излезе от френската колония на този апартамент, тя сложи ръка на рамото му и той ударно усети нейния дъх на кафе, цигари и алкохол.

– Нали ще ми направиш една услуга? – студентът бе втрещен до крайност, и вече не знаеше какво говори.

– Ами… кажете… ще видя… – Клер изчезна за секунда от коридора, а като се върна, без той да усети, му набута черен чувал в ръцете.

– Ще хвърлиш ли боклука? Трудно ми е да катеря всичките стълби. Merci, mon ami! Bonne chance! Adieu!

Вратата се захлопна пред студента, който за кратко постоя без да мръдне. После се усмихна, направи крачка надолу по стълбите, още една, и още една, докато почна да се смее на глас. Първоначално сподавен кикот, след това непринуден смях, ставащ все по–гръмогласен с всяко следващо стъпало. Със студентска книжка и подписан протокол в едната ръка, и с чувал с боклук в другата, студентът, с бодра стъпка и безумен смях, огласящ коридора, се устреми към своя държавен изпит.

Advertisements