– Поспете, заслужавате почивка след всичко това. – сестрата съчувствено се обърна към Ана, преди да угаси светлината в самостоятелната родилна стая, да се усмихне, и тихо да затвори вратата.

Макар да чувстваше силна умора в цялото си тяло и остатъчна болка в слабините, след като чу стъпките на сестрата да притихват в дъното на коридора, Ана светна лампата на нощното шкафче и извади оттам своя iPhone. Някои неща не търпяха отлагане. Но преди дори да може да го отключи, на вратата се почука. Ана бързо изключи лампата и скри телефона под завивките си, преди друга сестра, явно без токове, внимателно да открехне вратата и да я попита дали иска да види съпруга си сега.

– Не, отмаляла съм, нека утре… – нямаше нужда от повече думи за да чуе как жената с топлина казва „Починете си, мила“, докато затваря вратата.

Ана продължи ненавременно прекъснатото. Отключи своя iPhone, натисна синия бутон с просто едно минискулно „f”, но наместо да въведе своята парола, тя натисна бутона за създаване на нов профил.

Със съпруга си доста се бяха карали как да нарекат сина си когато се роди. Той настояваше да възприеме името на баща му, Кирил, докато тя държеше той да се казва Валери, без да се мотивира точно защо, макар Никола, мъжът ѝ, да подозираше че тя желаеше да кръсти сина им на някакъв футболист, който не играеше в Локомотив, и, следователно, не го интересуваше. Спорът не бе разрешен преди, три седмици по–рано от очакваното, водите ѝ да изтекат и тя да бе отведена в болницата в мъртвите часове на нощта.

В полето за собствено име Ана се поколеба няколко секунди, но написа Валери. Той не се бе гърчил в болезнени спазми в нощта, не бе усещал с месеци как нещо се образува в него; с какво бе заслужил привилегията да кръсти сина им както му скимне? И дума не можеше да става нейното първо дете да носи името на тъста ѝ, когото се стараеше да вижда само по неизбежните семейни поводи. Беше нейно изконно право да постави Никола пред свършен факт, пред fait accompli – един от малкото заучени изрази, които тя си спомняше от не толкова далечните протяжни часове по френски в гимназията, мисълта за които тя бързо разпръсна. Тези аргументи почти я убедиха да мине на следващото поле, но момент на нежност към мъжа ѝ я накара да добави и неговото име след тире. После се сети, че то така или иначе ще бъде добавено като бащино, изтри го, и премина към попълването на другите полета.

Там нямаше нищо необичайно, и след като погледна часовника си и се увери, че детето ѝ е родено на двадесет и девети, а не на двадесет и осми – вече бе 3.52 сутринта – продължи към следващата стъпка. За миг обаче се уплаши – не можеше да активира профила му без подходяща профилна снимка, а тя нямаше такава! Скри iPhone-а в бельото си, – уви, болничната ѝ пижама нямаше джобове – натисна звънеца, и когато сестрата се появи в стаята след минута, плахо помоли да види сина си.

– По принцип не е разрешено, но знам какво е, майка за първи път… – каза сестрата с усмивка и я поведе през светлобелия болничен коридор. Когато стигнаха до стаята с новородените и сестрата ѝ показа кое от всички малки зачервени телца в кувиозите е излязло от нейното, Ана с умилителен поглед я помоли да остане сама за момент с него. Това било абсолютно против правилата, знаете, всичко се случва, но си спомняла и тя когато за първи път…

Ана извади своя iPhone, включи камерата, надвеси се внимателно над кувиоза, и щракна. Отблясъкът от стъклото на кувиоза обаче засенчваше нейния малък Валери. Тя изключи светкавицата и отново натисна бутона. За нейн ужас, бебето не беше на фокус – проклетата камера бе фокусирала стъклото на кувиоза, а не сина ѝ! Ана усети как пулсът зачестява и как малка струя пот се стича по челото. Във вдъхновен миг на проникновение обаче ѝ хрумна идея. Отвори Instagram, пробва няколко филтъра, докато в крайна сметка не реши, че с черно–белия малкият Валери изглежда най–елегантен, и мъглявината, която не бе на фокус, можеше да бъде счетена за артистично решение на фотографа. Усмихната, тя качи изображението за неговата първа профилна снимка и активира профила. Сълза на щастие се отрони по бузата ѝ и капна върху кувиоза.

Когато се прибра в стаята си и отново извади iPhone-а, шестдесет и три души вече бяха харесали профилната снимка на малкия Валери, с осем повече – това, че тя бе свързала своя собствен профил като негова майка; три по–малко, връзката с този на баща му. Последното събитие бе получило и един коментар точно от Никола, гласящ просто „???“. Нищо, нека се научи в бъдеще да се съгласява без прекален спор с решенията ѝ.

Но по-важната част от работата тепърва предстоеше. Вече профилът на сина ѝ съществуваше, но той бе така празен! Трябваше да каже на света какво той обича, какво харесва, що за малък човек е!

Преди всичко, и без никакво колебание, Ана посочи „православен християнин“ като религия на Валери . Макар да не бе чела Библията и да не разбираше по-голямата част от словото на черковнославянски на Великден докато трижди се провираше под масата – единственият път когато ходеше на църква, освен извънредните кръщенета, сватби и погребения – тя вече бе говорила със свещеника от най-близката църква за кръщенето на сина си, като дори му бе занесла бутилка „Бейлис“. Благият брадат застаряващ човечец откликна със, стори ѝ се, изключителна радост, и каза, че кръщенето ще се състои още ден след като излезе от болницата, дума да няма!

В графата за политически възгледи Ана доста се поколеба. Все пак не искаше Валери да си има проблеми с властта, но пък знаеше ли човек колко време ще се задържат сегашните и кой ще дойде след тях? След почти триминутен размисъл тя постави неутралното „Всички са маскари“ и мина нататък.

От угризение към съпруга си, тя посочи Локомотив (Сф) като любим отбор. Никола все пак не можеше да ѝ се сърди за името, след като още с раждането си Валери бе закърмен с червено-черните цветове, нали? Тъй като Ана не знаеше нито един футболист от отбора от „Надежда“, тя „хареса“ страницата на някой си Меси, беше чувала да казват, че е добър, а нали и Испания стана шампион…

Когато стигна до музиката, не се поколеба да добави страницата на Ивана (official). Все пак именно на нейна песен се бяха запознали с баща му, той беше длъжен да цени корените и историята на родителите си. Все пак тя не искаше да заклеймят сина ѝ като „чалгар“ когато тръгне на училище, затова хареса и страницата на Елвис Пресли, която последният явно обновяваше на всеки няколко часа. За да бъде отвореният вкус на Валери извън какъвто и да било спор, тя добави и Верди в списъка с харесвана музика.

Изборът на филми бе лесен – тя просто хареса „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. Надали някой сега можеше да се съмнява, че Валери е добро, чувствително дете, което вярва в щастливия край и подкрепя българското кино.

За да добави допълнителна дълбочина в неговия профил, тя хареса още няколко страници, сред които „Целувката:*“, „Бяхме деца живота беше игра“, „цар Симеон Велики / Simeon I the Great – Bulgarian Emperor”, “Да израстнеш през 90–те … или … историята на едно вълшебно детство“, „Усмивка всеки ден“ и „Сънчо“. Може би пропускаше някоя, но допълнителните щрихи можеха да бъдат добавени и по–късно.

В статуса за връзка Ана посочи просто че е сложно, тъй като не ѝ се обясняваше, а и в крайна сметка, той щеше да бъде като баща си, неустоим. Междувременно видя, че Валери вече имаше осемдесет и седем покани за приятелство и четиридесет и три поста в своя профил, пожелавайки му най-щастливия възможен живот, любов, здраве, попътен вятър, верни приятели, да слуша родителите си и да покорява сърца.

Всичко това дълбоко развълнува Ана, която се разрида от щастие, изпусна своя iPhone в завивките и блажено се отпусна в сън. Тя бе сътворила сина си.

 

Advertisements