Ах, докторе, не беше лесно да се реша да дойда тук, да се посъветвам с вас. Но виждате ли, с проблема, който имам, притеснявам скъпата си съпруга; ако беше само мой, нямаше да ви притеснявам с грижите си… Но в крайна сметка, това е вашата работа, нали, и това, за което ви плащат, ха-ха…

Не знам кога точно започна всичко, от много време насам ме тревожат тези сънища, но в последните няколко месеца зачестиха. Сънувам, докторе, че семейството ми, милата ми жена, и трите ни прекрасни деца са ме обградили, и стоят с гръб към мен. Те постепенно пристъпват назад, крачка, две, три, без да забелязват присъствието ми, дори когато са толкова близо до мен, че ме докосват. Те не се спират, докосват ме, притискат ме, задушават ме, не мога да дишам. И когато мисля, че ще се пръсна от техния натиск, се събуждам облян в пот. Смешен сън, нали? Ха-ха… И аз така смятах известно време, но истинският проблем, докторе, е, че в последните месеци преди да се събудя издавам пронизителен крясък, който събужда съпругата ми, а знаете как е – тя е на работа рано, преча ѝ да спи… Затова съм и при вас.

Да, разбира се, ще отговоря на въпросите ви. Запознах се с жена си в университета, тя беше затворено момиче от провинцията, а аз – местен, дори не живеех на общежитие. Обикнах я още когато разменихме първите си думи във втория семестър, още тогава знаех, че тя е жената. Венчахме се дори преди да сме завършили в църквата, в която съм кръстен, тя дойде да живее в нашата къща, а след като завършихме с щедростта и спестяванията на баща ми си купихме наша, в столицата.

Преди тридесет години се роди дъщеря ни, какво малко рижаво ангелче беше тя! И още е! Докторе, женен ли сте? Тя още е запазила тази своя живост, която имаше на четиринадесет, същото чувство за хумор и остроумие. И до ден днешен ще влезе незабелязано в къщата – живее сама сега – и ще стресне баща си с преправен глас, ха-ха… Да, прекрасно момиче е тя, само щастие ни носи. И какъв прекрасен глас има! Още от малка пее в църковния хор, как красиво излизат словата на божия прослава от нейните уста! Все още пее в хора, дори на Велики Четвъртък миналата година пя в Катедралата, как красиво отекваше гласът ѝ! В последно време, чувам, искала да си намери роля в някой мюзикъл, но, докторе, не музиката на Андрю Лойд Уебър ѝ приляга…

Да, съжалявам, май се отплеснах. Три години след това се роди и първият ни син. Знаете ли, докторе, макар да е от мойта плът и кръв, и да виждам себе си отпечатан върху лицето му, така и не успях да вникна в съзнанието на това дете… На този мъж, искам да кажа, ха-ха… Беше тихичък, стоеше си вкъщи, и свиреше на китара, акустична. Никога не даваше да слушам какво свири, само чувах тихите акорди зад вратата му. И всички тези дискове, които купуваше със спестените пари! Дори когато бях в университета не разбирах манията по музиката на тези момчета с големи коси и кръгли прически, тези – бръмбари? – те никога не успяха да ме спечелят. Но как да е, миналата година той се ожени, и то за момиче, което, докторе, дори не пожела да се запознае с родителите преди годежа! Чували ли сте подобно нещо?!? Сигурен съм, че той се кае за тази си постъпка, и за думите, които отправи преди да напусне къщата… Тази въртиопашка трябва да му е промътила мозъка, уви!… Но какво да се прави, все още имаме малкия си син.

Четири години по-малък е от брат си, завърши миналата година, и, докторе, знаете ли, одрал ми е кожата – все едно се гледам в огледало на тези години! Жалко, че не може да си намери работа; междувременно се забавлява с видеоигри – не ги разбирам, докторе, май съм се родил двадесет-тридесет години по-рано за тях, ха-ха… Но нека, щом му е забавно. Понякога свири и на китара, електрическа, но тази музика, докторе, ми звучи много гневна… И всичките черни дрехи и плакати в стаята… Не знам, нищо не искам да кажа; все пак не разбирам тази мода, това не е моето време, моята музика, но някак не звучи, докторе, как да кажа, християнски

Да, правилно сте забелязал, музиката е много важна част от нашето семейство. Аз самият, докторе, дори на тези години, без да искам да се перча, мога да се похваля с много нежен лиричен тенор, ако искате, мога да запея…? Вярвате ми…? Добре… Та, цялото семейство пее в църковния хор, или поне пееше, преди двамата ми юнаци да решат, че са твърде големи за това. Слава богу, поне дъщеря ми все още разбира важността и удовлетворението на това да изкажеш любовта си към Бога чрез музика. Помня, докторе, каква наслада ми доставяше това да отидем и петимата в неделя на църква, и да запеем в унисон песните на възхвала, как красиво кънтят в храма те! Уви, това не се случва често днес, само когато семейството се събира на Коледа сядаме заедно около празничната трапеза и подемаме прекрасните християнски хорали… Знаете ли ги, докторе? Особено онзи, започващ с Тебе, славни спасителю? Или Бог е моят пастир? Не си спомняте? Жалко, обезателно трябва да ги чуете, така съвършено изказват любовта…!

Дали слушам друга музика? Обичам класическата музика, докторе. И то класиците в класиката – Бах, Моцарт, Бетовен. Чудя се защо хората са писали музика след неговата девета симфония, толкова съвършена е тя! И как жалко последващите композитори са опорочили наследството им! Особено като се стигне до онези скандалджии, Дебюси и Стравински, предпочитам да изключа радиото, когато класическата станция пусне техните брътвежи! Писах три писма на станцията, докторе, без да получа отговор, представяте ли си! А съм им слушател от осемгодишен!

Но да, пак се отплеснах, прощавайте. Какво ме успокоява? Освен класическата музика, докторе, обожавам своята градина. От тридесет и четири години – всъщност, откак имаме собствена къща – всяка седмица получавам градинарското списание, и, знаете ли, даже веднъж публикуваха моя статия със снимка от градината ми, и моите великолепни бегонии! О, колко радостен бях тогава! Как зарадвах скъпата си съпруга, как се гордееше тя с мен! Откак се пенсионирах, докторе, прекарвам по няколко часа на ден в градината, поне когато времето го позволява, знаете как е тук, ха-ха…

Не съм ли млад за пенсия? Докторе, ласкаете ме, но има нещо вярно в думите ви. Работех в администрацията на университета… Не, не този, другият… Не, третият… Да, той… Не сте били там? Малко далеч е от центъра, но ако сте в настроение за разходка… Та, работех в администрацията; приятна, дори бих казал, благородна работа, тъй като какво по-благородно от това да помогнеш на студентите да попълнят правилно своите формуляри и така да спомогнеш за тяхното образование? Но в един момент, докторе, осъзнах, че наближавам шестдесетте, погледнах в спестяванията си, и реших да се пенсионирам преждевременно. Нали разбирате, ха-ха, докторе, предпочетох да живея.

Да, правилно помните, жена ми все още работи, остават ѝ две години докато ще можем необезпокоявани да изживяваме дните си заедно. Но сега става рано сутрин, прави си чай, и отива на работа. Аз се занимавам с къщната работа, докторе. Сутринта тя ми оставя бележки с дневните задачи, които, милата, дори няма време да подпише – толкова е заета! – и аз се захващам с тях през деня. Нали знаете как е с къща – да се смажат вратите, да се оправи корниза, да се окоси тревата… Но не мога да се оплача, всичко това върша с любов, с любов към нея и към Бога, който ми е отредил тази лека съдба. Лека, докторе, защото колко страдащи, колко нещастни хора има по този свят!

Дали сънят винаги е еднакъв? Сега като споменахте, всъщност някои неща се различават понякога. Не винаги съм притискан от всички членове на своето семейство, от време на време се случва някой от тях да бъде заменен с друг предмет. Какъв ли? Ще се засмеете, докторе, ако ви кажа! И то си е забавно, ха-ха… Понякога това е цигулка, понякога бегония или метла, а понякога дори, ха-ха, лист хартия! Представяте ли си, докторе! Смазан от лист хартия! А веднъж, ха-ха, бях в църквата, същата в която пея в хора вече толкова години, олтарът се възнесе, застана сияещ над мен, и бавно започна да ме приклещва.

Да, докторе, казах ви, че е абсурдно и не бих ви тормозил при други обстоятелства, но, как да ви кажа, само към вас мога да се обърна, иначе ще трябва да се преместя в друга стая. Можете ли да ми кажете, докторе, защо крещя?

Advertisements