Какво се случва, когато всепомитащо гюле удари непоклатим стълб? Отговорът на този философски софизъм е, че е логически невъзможно да съществуват и двете. Но противоречията, от които страната ни се раздира, са не по-малко парадоксални.

От една страна, кризата при нас е дълбоко културна и морална, криза на смисъла, на липсата на ценности. В 2013, смея да твърдя, че консуматорското общество в България е изградено в специфична наша, балканска модификация. Моловете са съвременните храмове, в които вярващите свещенослужат; по десетки канали гледаме “риалити” животите на другите, за да се почувстваме по-добре за своите собствени; все по-бързо обменяме информация, чието съдържание e все по-пренебрежимо. И всичко отвсякъде негласно крещи: да имаш, да имаш, да имаш, to have, avoir, avere. Да имаш този автомобил, да имаш този смартфон и онзи смартфон, да имаш тази джаджа, която никога не си предполагал, че ти трябва, но която ще те направи необятно по-обаятелен. А да нямаш, означава да носиш срамния жиг, непознаващ езикови граници “loser” на челото си, посрещайки всеки с гнетящия си провал. А истинската алтернатива, да бъдеш, to be, essere, être, остава неспомената.

Ако това бе всичко, то тогава не бихме се различавали прекомерно от западните консуматорски общества. Ключовата дума за българската вариация е “ексцес”. Ти не просто трябва да имаш този автомобил, ти трябва да го паркираш показно, по диагонал, пред панелния си блок; ти не просто трябва да имаш този и онзи смартфони, ти трябва да ги оставиш пред теб на масата в заведението в знак на искрена гордост; ти не просто трябва да имаш тези пари в брой, ти трябва да ги държиш в едри банкноти с щипка, поставяйки ги на видно за околните място в същото това заведение, а когато сметнеш, че са ти твърде излишни, поръчваш поднос салфетки на цена няколко стотин пъти над тяхната себестойност, хвърляш ги във въздуха и ги оставяш да те галят нежно докато падат, късаш ги, и оставяш малките останки от твоите едри банкноти, които можеше да дариш, да паднат тихо по пода, където презрително ги стъпкваш. Когато детето ти завършва гимназия, нещо само по себе си не дотам забележително, вдигаш врява до бога и до девето коляно за паметното събитие, като харчиш суми, които се равняват на средния годишен доход за страната, а ако не можеш съвсем да си го позволиш, не се свениш да теглиш кредит, обезпечен с дома си. Да, ексцесът в България е норма, а бедността – порок и смъртен грях, или поне така негласно те убеждава всеки канал във всеки час.

Ексцесът, разбира се, е признак на първична парвенющина и върви ръка за ръка с нещо, което най-общо казано може да се определи като прекалено бърза социална мобилност; скоростно забогатяване по втория начин прекалено бързо и прекалено лесно за да бъде осъзната стойността на парите и отговорността, която върви с тях. Още Алеко увековечава този феномен, и не чувствам какво би могло да се добави: “Пази боже сляпо да прогледа!” – казва българската поговорка и много на място го казва. Не от прогледналия физически слепец се отвръща българинът, а от слепеца – простак, издигнат от нищожество, от тинята, благодарение на случайни обстоятелства, достигнал, без разбор на средствата, до висота, която той омърсява със своето присъствие…”

Същевременно, България е бедна страна. Не, не колкото тези в Третия свят, и, за щастие, на този етап, не пред икономическа катастрофа като през 1997, но българинът живее бедно и скромно. И нерядко изпитва затруднения при свързването на двата края, особено при по-студена зима. Горчивата, сериозна и икономически обоснована истина е, че още дълго страната ни ще гони средноевропейския жизнен стандарт, че още дълго българинът няма да има, просто защото благосъстоянието се гради с десетилетия целенасочени усилия, а не с фокуси и заеми.

Гневът, разбира се, е справедлив. Консуматорството никъде не успява да даде всекиму това, което издига на пиедестал, но тук кичът, ексцесът и нескритата, неподправена арогантност, с която силните на деня се носят безнаказано, правят ежедневната доза негодувание неизбежна. А когато се случи така, че той бива организиран и канализиран, последиците са непредвидими. Хората са на улицата. Решение няма. Какво се случва, когато всепомитащо гюле удари непоклатим стълб?

Advertisements