300320131830

Suede са изживели всичко. От почти религиозния култ към тях в началото на 90-те, през масовата слава на Trash и Beautiful Ones, та до горчивото и закъсняло осъзнаване, че както те самите, така и музиката им, са все по-малко актуални в началото на новия век. След известно отсъствие обаче всички са склонни да си спомнят високите моменти, а, бога ми, какво по-високо и славно възпяващо младостта от първите им три албума? Затова и повторното им събиране от 2010 бе неизбежно, както и наскоро последвалият го Bloodsports. До последно около него витаеше несигурността дали ще бъде на нивото, което ще оправдае неговото съществуване през 2013, или просто ще бъде поредният албум на застаряващи някогашни творци. За щастие, завръщането се оказа в първокласна форма, а излизайки две седмици преди представянето си в Alexandra Palace, почитателите дори имаха възможността да научат и песните предварително. Всичко предвещаваше музикален празник.

Надали може да се намери по-подходящо място за този концерт. Мащабен викториански дворец, построен с размах и със самата цел да бъде домакин на публични събития, и разположен на живописен хълм в покрайнините на Лондон, от който метрополисът романтично свети в далечината, човек преди всичко бива стъписан от неговите пропорции. Влизайки в сградата, скоро се озовах в огромно помещение с павилиони за храна и напитки. Известно време се оглеждах за сцената, докато не осъзнах, че всъщност целта на това помещение е да бъде антре – а в един от неговите ъгли свиреше малък джаз бенд, подгрявайки настроението. Малко по-късно осъзнах и какво свиреше – джазирана версия на Animal Nitrate. Посрещнат по този начин в зала, която дори не е предназначена за самия концерт, се усмихнах и въодушевих.

Главната зала бе с размерите на стадион, а в нейното дъно проблясваше витражът ѝ, символ на двореца. До края на сетовете на двете подгряващи групи, Temples и Spector, тя се поизпълни с около 10 000 души, преимуществено от нежния пол. Двете банди не бяха лоши, но поне у мен оставиха впечатление на подраженчество (на Хендрикс и Джарвис Кокър, съответно). Изпълненията им в крайна сметка бяха колкото приятни, толкова и излишни.

Нещо, което бе очебийно още преди Suede да излязат на сцената, бе всъщност колко стари са хората. Разбира се, не говорим за връстници на Пол Маккартни и Мик Джагър, но за група, която по толкова жив и незрял начин възпява собствената си (отминала) младост, е малко неловко средната възраст на аудиторията им да е 33-4-5. Да, това са хора, които са с тях от самото начало, но енергията и запазената живост на Брет Андерсън, все още отказващ да изглежда на своите 45 години, се отразяваха в малка част от присъстващите, дошли за малко носталгия след работа.

Така или иначе, когато светлините блеснат, а Андерсън и Suede излязат на сцената, това е маргинално. В Alexandra Palace, те бяха там за да докажат своята нестихваща музикална потентност, и го направиха още с откриващата песен от Bloodsports, Barriers. В сетлиста влязоха на практика всички техни сингли, по-голямата част от новия албум (за жалост, пропускайки изключителните последни три песни), както и парчета от техния дебют, ден след неговата 20-та годишнина. Всяко изпълнение обаче бе изпълнено с живот и хъс, каквито носталгията не може да даде. Както култовия B-side от 1994 Killing of a Flashboy, така и новите опуси Sabotage и Sometimes I feel I’ll Float Away, не оставиха съмнения в класата на групата, и в това, че днешният ѝ блясък може да е различен от този от 90-те, но е не по-малко силен. Абсолютен highlight за мен бе неочакваното присъствие на Sleeping Pills, която на живо звучеше поне толкова красиво, женствено, ефирно и разтапящо, колкото на записа отпреди 20 години.

Андерсън, разбира се, бе на ниво. Облечен семпло и стилно в бяла риза и черен панталон, той се е разделил с голяма част от концертните пози и стойки на своята младост, което за мъж на средна възраст – дори и да изглежда с 15 години по-млад – може да е само в негова полза. Не са много групите и творците, които с неговите настървение и жизненост да изпълнят песен като So Young 20 години след нейното написване. А гласът му, този божествен печат за качество, е все така силен, тревожен, екзалтиран, медноструен. Двадесетгодишният опит също така го е научил и на умереност във височините, което само ги прави по-въздействащи и ефектни. Личното ми мнение е, че той е най-даровитият вокалист от Скот Уокър насам, и този концерт само го затвърди.

Когато последният бис, великолепната New Generation, отминава, осъзнавам как неговият подбор далеч не е случаен. Гледайки лондонските фенове около мен, тези, които жадно са попивали всяка нота от ранните им години, докато аз още дори не съм бил ученик, си мисля как Suede заслужава да достигне и следващото поколение, днешните седемнадесетгодишни. С Bloodsports те доказаха, че все още могат да пишат първокласна декадентска музика; с концерта в Alexandra Palace – че са така живи, както и на 25. Предизвикателството оттук нататък е да докоснат новата младеж.

Advertisements