Триединство, Троица, триумвират, триъгълник, тройка – числото, което измества баланса между двама души в нездравословен трибой, от който винаги има ранени и щети. Нестабилността и невъзможността трима души да съжителстват е предмет на безброй произведения на изкуството (нека само си спомним великолепния и трагичен Jules et Jim на Франсоа Трюфо) и, както е по-уместно в случая, храна за безкрай песни. Някои от тях са самоиронични, други – клиширани и просто сълзливи, но следните пет – представени във възходящ ред на тяхната изкривеност – успяват да обхванат размаха на човешката ревност.

Morrissey – Alsatian Cousin

Макар Морисей да блести заслепяващо с остроумие и проницателност, зрелостта никога не е била част от неговата персона. Затова и не губи време право да попита Were you and he lovers? още в първата строфа на песента. Гневните обвинения продължават с предполагаеми отговори на въпросите „Кога?“ и „Къде?“, примесени с горчивото остроумие на поета. Суровият, пост-пънкарски звук отразява настроението, а преди да дочака отговор на своите въпроси, Морисей вече го знае.

Tindersticks – Let’s Pretend

Изтънчените Tindersticks пък пеят за другата крайност – завесата на зрелостта. Тя знае; той знае, че тя знае, и какво от това? Нима това не е всичко, което може да искаме от някого: Not every time your lips meet mine, I think of her / But when her hands reach out, I think of you ? Съблазнителната музика и великолепната оркестрална кода ни подсказват отговора, смекчавайки горчивината.

The National – Anyone’s Ghost

Но не всеки би приел подобен компромис. Когато нишката се скъса, а балансът е нарушен, обсесията избива на stalk-ване, което National с щедра самоирония възпяват. Вечните въпроси „Дали?“, „Къде?“, „Кога?“, „С кого?“ безспир се въртят в мисловния калейдоскоп, а причината е достатъчно ясно заявена – I don’t want anybody else to be your ghost.

Leonard Cohen – Master Song

Сложността на отношенията между трима души е безпределна. Ленърд Коен на практика е направил кариера с песни за трима души (Famous Blue Raincoat, Paper Thin Hotel, Waiting for the Miracle…), но тази достига до най-дълбоките крайности. Простата мелодия и аскетичният аранжимент ни оставят възможност просто да слушаме думите, които, куплет след куплет, рисуват експресионистична картина с малко дрехи и мрачни краски. Коен, оголвайки себе си и другите двама, стига до горчивия извод, че балансът между трима е невъзможен – винаги има както „господар“, така и „роб“, който се радва дори на къшей хляб и чаша клисаво вино.

Suede – The Asphalt World

Именно този дисбаланс на силите е взет от Брет Андерсън и разтегнат до епични размери, както в текста, така и в музиката на тази историческа песен. Той носи подозрението, горчивината и болката на ревера и изпълва всяка милисекунда от вокалните си фрази с тях; пее като че животът му зависи от това (и, всъщност, нима това не е така, нима животът на твореца не зависи от творбата?). И за да направи нещата още по-сложни, нездравословни и дисфункционални, любовницата му всъщност го мами с друга жена. Практическата невъзможност той да проникне в затворената крепост на женския хомоеротизъм му оставя единствена незадоволителна възможност (When you’re there in her arms, and there in her legs, I’ll be in her head), а цинизмът, който го облива изгърмява в мъчителната и истинска фраза And that’s how it feels when the sex turns cruel. Лъст капе от колоните.

Advertisements