Езикът е универсален. Отвъд звуците, буквите, правописа, думите, синтаксиса, граматиката и семантиката; отвъд значенията, които придаваме, препратките, които правим и нюансите, които премълчаваме, се таи първичен, всеобщ смисъл, забулен именно от тези вторични придатъци; забулен до толкова, че сами забравяме неговото съществуване, оставяйки се да ни връхлети в моменти на ярко просветление.

Руанда, 1994. По време на гражданската война в страната, племето хуту организира зловещ в своите мащаби план за изтребването на племето тутси, който изпълнява щателно в продължение на 100 дни при неловкото мълчание на международната общност. Близо милион души, без значение от техните възраст или пол, са съсечени с мачете или поразени от олово; съсед коли съседа, с когото е съжителствал десетилетия; приятел предава приятеля, с когото е споделял и страдал. В продължение на 100 дни, преизподнята царува в Руанда.

На местния език, думата геноцид не съществува. Най-близката фраза е гуцемба, значеща изтребване. Но като всички извършители на подобни зверства, хутусите искрено вярват, че сбъдват велико дело. И съвсем непринудено и естествено смятат, че то заслужава да бъде величано с нова дума в техния език. Наричат стореното гуцемба-цемба.

Advertisements