С Морисей се случи твърде много от 2009 насам, когато извади предишната си творба, Years of Refusal. Отмени концерти и турнета; показно забрани на Дейвид Камерън (самопровъзгласил се за голям почитател на Смитс) да посещава негови концерти, заклеймявайки политиката, която води; пя по (нещо наподобяващо) пижама пред незаинтересованите държавни глави на церемонията за връчване на Нобеловите награди в Осло; празнува своя 50-годишен юбилей, сравняван с Байрон, Кийтс, Шели; не пропусна да осмее и едва появилата се последна издънка на британския кралски род. Но най-значимо – и символично – бе издаването на неговата автобиография; първата и засега единствена книга, публикувана от Penguin Classics още в първото си издание. Множество творци са изпитвали страх от по-нататъшни творения след подобно признание; сам Джон Стайнбек пише, че се чувства погребан като писател след получаването на Нобелова премия. И именно в тази битка се впуска Морисей с World Peace Is None of Your Business – срещу това, някой да му постави срок на годност със задна дата, срещу собствените си наследство, слава и творчество.

Тридесет години след дебюта на Смитс и неловко смотолевеното Fifteen minutes with you / I wouldn’t say no, Морисей остава преди всичко поет. А ключовата дума в днешните му строфи е язва. В I’m Not a Man с безспирни остри нападки, простиращи се до рак на простатата, осмива стереотипното мъжкарство; ненадминат е и в Neal Cassady Drops Dead, в който реди рими в свободен стил, каращи коя да е чернокожа MTV звезда да изглежда като дилетант; излива цялата си злъч към света от погледа на ирландски затворник в Mountjoy; предизвиква сексуалните способности на изкуствоведите в Art-Hounds; допълва богатата си палитра от образи на stalker-и със Smiler with Knife, а убийствените наклонности с Kick the Bride Down the Aisle. Но всичко това става с присъщия му черен хумор, позволяващ на слушателя да преглътне с усмивка дори изповедите на подобни болни лирически герои – та дори и неговите лични. Песните изобилстват от типичните за него остроумни фрази, игриво зациклящи в съзнанието на слушателя (But you’re in the wrong place / and you’ve got the wrong face / and humans are not really very humane; There’s a song that I hate / and it’s stuck in my head; Neal Cassady drops dead / and Allen Ginsberg’s tears shampoo his beard; I was bored / in a fjord…), и в това отношение Морисей със сигурност не разочарова, дори и да не изненадва. Блести и като разказвач на истории най-вече в Istanbul, парче за баща, търсещ изгубения си син в опасния мегаполис. Словесна класа.

В музикално отношение, албумът засилва космополитните забежки на поета – от мексиканските мариачи в Kiss Me a Lot, през екзотичните струнни инструменти и перкусии в Istanbul, та до отенъците на фламенко в Earth Is the Loneliest Planet. Разбира се, Морисей не е изменил дръзко на своето досегашно звучене, особено на това в Years of Refusal и Ringleader of the Tormentors, но тези елементи, заедно с умело вплетени семпли, малки детайли и кристално чиста продукция, правят албума да звучи присъщо на 2014, а не на 1994. Вече споменатите Istanbul и Art-Hounds заслужено застават до най-доброто, което той е правил в своята солова кариера, а от всички 18 (!) песни (и до ден днешен той държи на своите Б-сайдове) единствено Staircase at the University звучи беззъбо и кухо. Това постижение, което музиканти от следващи поколения трудно достигат, е значимо самò по себе си; още повече, че мелодиите и песните му са запазили присъщото свойство да се запомнят все така лесно и да бъдат все така трудни за забравяне. Очевидно е, че World Peace Is None of Your Business е точно албумът, който Морисей е искал да направи.

Проблемът с него обаче не идва от самата творба, а от контекста. Преди всичко, Морисей е станал предвидим, и в този ред на мисли не изнандва никого нито с възгледите си за вегетарианството и алфа-мъжеството, нито с политическите си проповеди; той е изгубил способността си да провокира. През 1984 Meat Is Murder запечатва фразата и печели милиони привърженици за безмесната кауза; през 1988 Margaret on the Guillotine му донася щателна полицейска проверка у дома – днес строфите I’d never kill an animal / or destroy the planet I am on и Each time you vote you support the process / Brazil and Bahrain, Egypt, Ukraine дори не повдигат вежда, камо ли да предизвикат реакция. Просто светът през 2014 е различен, и в него Морисей изглежда все по-ирелевантен. The Queen Is Dead бе точният албум в точния момент, и той винаги ще приобщава почитатели; съпоставяйки го с World Peace Is None of Your Business, няма как да не направи впечатление колко пò обърнат навътре, към себе си, е последният. Музиката на Смитс бе духа на времето; днес Морисей предпочита просто да го игнорира. Той губи войната за релевантност след като официално бе признат за класик, макар и да печели битката да продължи да прави стойностно творчество. Просто то вече не е за другите, а за него самия, и за малцината, останали верни in their own sick way.

Advertisements