Понякога, говорейки с някого, когото познавам не твърде добре или отскоро, забелязвам игрива искрица в погледа, знак за разпознаване, след който, инстинктивно усещам, с човека отсреща ще бъдем една крачка по-близо и ще общуваме по-пълноценно, иначе казано, по-дружески, но непосредствено подир това усещане, уви, неминуемо иде не белег за близост, а вездесъщият въпрос кога съм бил роден, сиреч, от коя зодия съм, и какво е предначертало разположението на звездите при първото ми проплакване без дори да подозирам, че всеки опит за собствено действие в идните години и десетилетия всъщност е бил начертан без да имам думата, и аз, въпреки илюзията за свободната си воля, просто се движа по небесния маршрут, ден след ден, за жалост без да мога да се ориентирам, и без да знам какъв е той, освен чрез смътните наставления на някой хороскоп, съветващ ме да бъда предпазлив или безрасъден, да стоя у дома или да изляза, да заложа, образно казано, на червено или черно, но никога на нула, в житейската рулетка, след което аз, разбира се, казвам риби или водолей или везни или близнаци, без значение, но винаги истинския знак, или поне този, който считат за истински спрямо рождената ми дата, как да е, и винаги лицето отсреща грейва, казвайки о, знаех си, че си близнаци или риби или водолей или везни, та ти, всъщност не, не ти, вие, но не и онази форма на учтивост, а вие рибите или вие водолеите или вие близнаците или вие везните, та вие сте толкова общителни (или отдръпнати), така артистични (или методични), емоционални (или рационални), гениални-глупави-странни-смахнати-смотани, въобще чувал съм всякакви прилагателни, винаги отнесени не лично към мен, а към всички, споделили моя звезден знак, тоест, по мои изчисления, кажи-речи, една дванадесета от човечеството, и за миг помислям колко много сродни душѝ и души трябва да има по света, колко просто било, та само трябва да намеря някой, роден същия период и ето, няма как да не ти стане приятел или поне добър познат или поне някой, на когото да кимваш, разминавайки по улицата или в краен случай, да отминеш по отсрещния тротоар, но дори и тогава, това пак е връзка помежду ви, била тя и мъничко враждебна, и лицето отсреща ме отнася към тази една дванадесета, доволно и успокоено, че си ме е обяснило и че може вещо да постави моя нрав в този мозъчен долап, в който се помещават рибите, водолеите, везните или близнаците, а аз просто се усмихвам и продължавам нататък в разговора за литература или за някакъв цинизъм, мислейки, че щом толкова хора вярват в това предопределение, то трябва да бъде ако не предопределено, то конструирано, нещо като саморазгръщащо се предсказание, което не оставя шанс на друг развой, но веднъж, обсъждайки темата с познат, узнах как майка му, навремето, за някой лев отгоре, в свободното си време, пишела хороскопи за един вестник, и възкликнах, о, сигурно доста време е изучавала астрология любителски, което той отрече, и плахо предположих, че има онова необяснимо шесто чувство, онзи, както казват, дар, с който просто знае бъдещи неща без да ги разбира, като баба Ванга или Милтън Фридман или Айн Ранд, така уверени в истините на битието, на което моят приятел се изсмя, и просто каза, че майка му ги списва, така да се каже, без обосновка, редейки изречения от кухи и неясни фрази, които винаги, ми сподели, са истина, като например, ако не си внимателен, ще изгубиш пари, тоест, ако не изгубиш си бил внимателен, и обратно, ако се окажеш във фалит, просто е трябвало да бъдеш по-съобразителен, като при всички случаи хороскопът те е посъветвал вярно, та майка му, ми каза, е имала просто дванадесет фрази, които въртяла между зодиите през цялата година, и било всъщност лесно, а парите стигали за курса му по френски, та цялата тази бъркотия със зодиите и хороскопите всъщност била глупост, или мистификация, макар че не всички се отнасяли с пренебрежението на майка му, имало и луди, които си вярвали, макар че следвали същия шаблон, и въобще било голямо шарлатанство, което неминуемо ми наложи съпоставка с всички хора, които питаха рождената ми дата, дали си дават сметка за експлоатацията, на която ги подлагат, ако не парично, то емоционално, и реших да сторя мъничък експеримент, за себе си най-вече, който да успокои моето съзнание, просто когато някой ме попита за зодия, си мислех, оттук нататък ще му кажа да познае, та нали чертите на характера съответстват на звезден знак, ако има и малка доза истина в това, неминуемо ще се случи, но когато подканих своя следващ събеседник да познае, бе провал, който се повтори и с още много люде, и винаги когато след това казвах своя звезден знак, сиреч везни или близнаци или риби или водолей, те възкликваха, да, или близнаци или риби или водолей или везни, и те са точно същите, същите такива, и си рекох, да, добре, вероятно някои от зодиите имат сходни белези, може би трябва да им дам и втори опит, качвайки математическите шансове от една дванадесета на шеста, тоест хвърляне на зарче, и това бе провал, последвах с трети, вероятността за случайно уцелване нараствайки до четвъртинка, отново неуспешно, и последен четвърти, който правеше улучването два пъти по-невероятно от разминаването, като последното последва, и известно време смятах дали да продължа, но си казах не, ако дадена черта или няколко черти, които са присъщи, важат за половината зодии това свидетелства за същото, за което и пълният неуспех на опитите, тоест че зодиите са произволни, нещо като червено-черно на рулетка, и е цяло чудо как толкова народ, иначе интелигентни разсъдливи хора, им се доверяват, и известно време си задавах странния въпрос защо го правят, защо си гледат хороскопа, защо ме питат, отново и отново, като развалена плоча, кога съм се родил, под кое съзвездие, което впрочем въобще не прилича на своето название, въобще как купчина звезди, които са напълно произволни, са наречени везни или близнаци или риби или водолей, никой друг освен опѝтият им кръстник не вижда тази близост, и унесен в тези мисли изведнъж ме осени един възможен отговор, не казвам непременно, че е верен, не искам да обидя, макар да ми се струва вероятен, и той се изчерпва със словото за отговорност, с това как ако пътят ни не е предначертан, а той не е, от датата и час на раждане, под някакъв измислен знак, то сами сме отговорни за това какво ще правим днес и как ще го направим, не е хороскопът, и успехът ни от нас зависи също, или понякога от други хора, но никога от Юпитер или от Марс, Сатурн или Меркурий, и най-вече, уви, че ако родените под предполагаемия знак не си приличат, а те не си, ще ни липсва пътна карта към тяхната душа, и ще трябва да прекараме години лутайки се в океан от висшо безразличие, търсейки общ път към острова на общението.

Advertisements