Цялата творба e публикувана в брой 3 (последен) на сп. СВЕМА.

***

…Неочаквано, седмица по-късно Мартин се появи на екрана ми с пространно извинение и това изображение –

Image5scale

– преобърнах всичко, каза, и това е единственото, което съм успял да спася от своята угасваща памет.

И сега, докато се взирам в тази необичайна фотография, не съм сигурен дали е просто съсипана, или е случаен шедьовър без автор, сътворен от рязко прекъсване на общението между машини…

***

…Това бе дъното на съкровищницата. Огледах се и видях как бяхме накъсали Времето, разхвърляйки отломките – негативи и дискове се простираха в безпорядък на дивана, а плеяда от икони насищаше екрана. В този момент, пишейки този текст, усещам безсилието на думите да предадат всецяло чувството на наслада, което изпитах. Вая ги с часове, но осъзнавам, че могат да предадат единствено своята собствена красота, не и тази на преживяното. Нетърпелив съм да си послужа с това, което ще се появи след езика и ще ме освободи от нуждата да свеждам мисълта до слово; копнея да разтворя онази всеобхватна карта на спомена, която ще побере в себе си Времето и Пространството, и със съвършен безплътен импулс ще предаде на другия онова, което съм чувствал; това, което искам да кажа сега…

Advertisements